Ловчанският митрополит Гавриил бе награден с орден "Св. Йоан Рилски"Ловчанска митрополияНа 13
ноември, когато се почита паметта на великия светилник на светата Църква свети Йоан
Златоуст, в Ловеч беше отбелязана десетата годишнина от епископската
хиротония на Ловчанския митрополит Гавриил.
В
Катедралния храм “Света Троица” беше отслужена тържествена света Литургия... + Продължение
За вземането и даванетоНиколай Фенерски“Има ли помежду ви човек, който, ако му поиска син му хляб, да му даде камък?” Мат. 7:9Ние, хората, живеем в общество, заедно сме, искаме или не искаме това. Но дори да не го искаме, една от причините да оцеляваме е именно нашето съвместно съжителство. Така сме създадени. Да си... + Продължение
Дискусия: Ще оцелее ли списание „Духовна култура“?Полина СпироваВръзката
между клир и богословска наука е
жизненоважна за ЦъркватаИнтервю с проф. д-р Антоний Хубанчев, главен редактор на сп. "Духовна култура"- Проф. Хубанчев, защо „Духовна
култура” излиза след две години пауза? - След
покойния проф. Т. Коев много трудно се стигна... + Продължение
Къде мога да намеря икона на св. Николай на кон?Въпрос на Д. Димитрова: Може ли да ми помогнете да намеря икона на Св.Николай Чудотворец на кон? Или да ме упътите къде мога да я видя?Традицията за вмъкване на животни в иконографията на св. Никола Мирликийски не е православна. Магарета, коне, кучета, елени и др. впрегатни животни, всички те... + Продължение
За разлика от други църкви Българската православна
църква (БПЦ) твърде късно въвела своя наградна орденна система. Това се дължало
на обстоятелството, че Църквата ни (а
също така и народът ни) в продължение на 73 години бил в изолирано положение
заради схизмата, наложена през септември 1872 г. от Цариградската патриаршия.
Въпреки това по повод на освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски”
(12-14 септември 1924 г.) били изработени няколко вида медальони, които
се връчили на присъстващите високи гости. От едната страна на въпросния
медальон бил изобразен св. Александър Невски, а от другата – изглед на новия
храм-паметник. На цар Борис ІІІ бил връчен златен медальон; на всички митрополити
и министри – позлатен медальон; на епископите и народните представители –
посребрен медальон, а на всички останали поканени от Св. Синод гости – бронзов
медальон.
Моят живот е толкова напрегнат, че вече не си спомням кога за последен път съм почивал сериозно или съм взел отпуск. Затова приех с готовност предложението на двама мои студенти по теология в Шуменския университет, магистърска програма, да гостуваме на Бачковския манастир. Единият от тях е добър кмет трети мандат на малък град в Североизточна България, а другият е успял бизнесмен, собственик на ресторант и картинна галерия в София (гарантирам, че не са мафиоти, а self-made men). Речено-сторено. С две коли преминахме Балкана през Ришкия проход, потънал в разкошните цветове на късната есен, и през Пловдив и Асеновград се озовахме пред манастира.
Не може да не радва фактът, че все по-често в още тясното ни българско богословско литературно пространство се появяват знакови заглавия и произведения на автори, които са оставили трайна следа не само в православното, но и в християнското богословие и културно наследство като цяло.
От печат излезе третият том с избрани текстове на о. Георги Флоровски. Той е озаглавен „Творение и изкупление” и включва статии както от „френския”, така и от „американския” период на големия православен богослов, за когото с право друго голямо име в съвременното богословие – о. Йоан Романидис, казва, че е „най-великият православен богослов на нашето време”. Преводът, бележките и богословската редакция на текстовете са дело на преподавателите от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Е. Трайчев и гл. ас. д-р П. Павлов, а техническата редакция е на хон. ас. Борис Маринов.
95 години от полагането на основния камък и 85 години от освещаване сградата на Богословския
факултет
На площад „Св. Неделя” в столицата се намира сградата на бившата Духовна
академия „Св. Климент Охридски”, а сега Богословски факултет към Софийския
университет. В същата сграда се помещава и Централния църковен
историко-археологически музей при Св. Синод и Църковноисторическия и архивен
институт при Българската патриаршия. Въпросната сграда има интересна
архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по-впечатляваща.
Стоя в тъмното и се ослушвам. Внимателно се оглеждам и стискам в ръце оръжието. Нося отговорност за това оръжие. То ми е дадено, за да го използвам по предназначение. Не да се подпирам на него. Браня вярата и служа на Твореца на всичко видимо и невидимо посредством автомат Калашников. Разбирайте ме алегорично и метафорично. Така съм настроен. Не ми придиряйте твърде. Правя го с определена цел. С цел да стоя буден.
Поделението ни е голямо. Милиони човешки души по целия свят. Нашето поделение чужденците го наричат ортодоксалното. А ние сами се наричаме православни. И това се получава, понеже говорим на различни езици. Стоим на пост редовно. Пазим да не би лошите да откраднат нещо или да сторят някоя друга беля. Пазим най-вече вътрешните си притежания. Душевните. Душевните обаче се помещават в телесните. Значи трябва и тях да пазим. След това пазим и близките си. На пост трябва да се стои всячески. И душевно, и телом... и дори духом. А духом не бива да се пада... по гръб. Тук таме... повечето от нас имам предвид заспиват на стойката... Но това е простимо. Хрониката започна от днес. Днес беше ден 0 от този рождественски пост на лето 2008. Денят хикс, който е предназначен за подготовка. И в който отново се изложих. Но да започна подред.
Наскоро излезе от печат новата книга на Виенския и Австрийски епископ Иларион (Алфеев), озаглавена „Православието”. Малко преди появата на книгата главният редактор на портала „Богослов.Ru” взе интервю от автора, в което той споделя мисли за новото издание и вижданията си за мястото на православното богословие в съвременната западна култура и за религиозната ситуация в Русия и Европа.
Протойерей Павел Великанов: Владико, бих искал да Ви попитам към кого е адресирана последната Ви книга?
Епископ Иларион (Алфеев): Все още не бих могъл да определя към кого е насочена. Във всеки случай, тя не е написана в жанра на популярната литература и не е адресирана към масовия читател. Идеята за книгата узряваше в мен постепенно. Писал съм твърде много на най-различни теми, по един или друг начин свързани с живота и учението на Православната църква. И у мен се натрупа достатъчно обширен материал, който реших да систематизирам. Но, разбира се, покрай вече познатия материал, се наложи да се докосна и до нови за мен теми – например църковната архитектура (на тази тема ще бъде посветен специален раздел във втория том на книгата).
Убеден съм, че тази статия ще
предизвика негативната реакция на много хора от различни съсловия и професионални кръгове, но в нея аз ще се опитам да
поставя въпроса за въвеждане на общо-задължителен учебен предмет „Религия” на
такова равнище, от което да могат да изпъкнат някои негови премълчани и
недообмислени страни.
Преди повече от десет години,
след нескончаеми дебати, събиране на подписки и преодоляване на различни спънки,
Министерството на образованието и науката въведе свободноизбираем предмет „Религия”.
Тогава аз бях един от преподавателите, които влязоха в класните стаи, един от
тези, които направиха първите стъпки след петдесет години атеизъм. В началото
много неща не бяха добре обмислени. Първите лекторски пристигнаха три месеца
след началото на учебната година, учебниците дойдоха след края на първия срок,
нямахме ясна представа, дали ще продължи изучаването на учебния предмет и занапред,
защото разполагахме само с една учебна програма. Постарах се да дам всичко от
себе си. Забелязах, че болшинството от децата усвояват учебния материал с
интерес и проявяват голяма активност.
- Проф. Желев, предстои да се проведе нов антисектантски семинар. Желаете ли да споделите нещо, свързано с него?
- Наистина, Центърът за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД) вече трета година организира публичен дискусионен форум по въпросите, свързани с дейността на новите религиозни движения (и би трябвало така да ги наричаме, понеже Законът за вероизповеданията, който разглежда тази материя, не употребява понятието секта).